Постинг
31.03.2016 11:15 -
"Глътка горчиво кафе върви с хапка вкусен сладкиш..."
Автор: razumka
Категория: Забавление
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2016 13:23
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.05.2016 13:23
/ЕТЪРСКИТЕ МАЙСТОРИ/
Лете, когато жаркото слънце грее чаршията, чардакът на Етърското кафене /копие на Мотковото кафене в Габрово от 1860 г./ ви приютява в прохладата си. Още по стълбата ви облъхва мирис на дърво и прясно сварено кафе.
Зиме пък, от белотата на заснежената чаршия се потапяте в топлината на уютното кафене. Бумтящата печка, дървените маси и миндерлъкът, старовремските полици с наредени джезвета и филджани /глинени чашки за турско кафе/, дъската за вересии и кътчето за кафе на пясък – цялата тази автентична обстановка ви пренася във възрожденско Габрово.
Вече седемнадесет години чаровната кафеджийка Валя се грижи за кафенето и гостите. Чиста и изрядна, във възрожденско облекло, тя пленява хората със сладкодумието си и ароматното турско кафе. Отдадена на възрожденския занаят, от 2003 г. с признанието на Занаятчийската камара е Майстор по занаята „Сладкарство“. В ранните утрини първите посетители при Валя са етърските майстори. Приятно е, когато слънчевите лъчи погалват възрожденските къщи, да споделиш кафето си на раздумка с приятели.
А ако кафето е приготвено в медно джезве, заровено в горещ пясък, тогава всяка глътка от него ти носи удоволствие! С тази възрожденска технология кафето става тертиплийски, по-бавно се сварява и надига с вкусния каймак... А пясъкът, съвсем по габровски, е ситен, кварцов, за да не се изтъркват джезветата! Поднесено във филджан и бяло сладко с чаша ледена вода, кафето вече носи онзи възрожденски вкус и аромат, с които навремето Мотко кафеджията е привличал гости отблизо и далеч...
На удивлението на туристите, които я наблюдават как върти джезветата в пясъка, Валя отвръща с неизменната си усмивка. С удоволствие им разказва за магията на кафето и бялото сладко, което тя сама приготвя. Случва се, дори да показва как се консумира това захарно тайнство. Майсторлък се иска, за да го приготвиш! Важното е да знаеш тънкостите на технологията, колко време се вари захарният сироп. Навремето майсторите са пробвали с капка от сиропа или с пръст, сега използват термометър. Свареният сироп се охлажда и се бърка с дървена бъркалка около половин час в тенджера или на мраморна плоча. Старите майстори използвали за бялото сладко и корени от билката чувен, заради аромата и лечебното й действие.
Валя приготвя и предлага изкусителни сладкишчета, с които силното кафе е дваж по-вкусно! На витринката са наредени белтъчени фъчове, сладък, меден балсуджук от шира, пестил от сини сливи. Пестилът, разказва усмихнато майсторката, е габровският шоколад. Хем практично и пестеливо, хем като шоколад! Сваряват се сините сливи, с които Балканът е дарил хората. Минават през „дармон“ /едро сито/, за да се почистят от люспи и костилки. После тази гладка каша се вари на тих огън като гъст мармалад. Суши се на дъски на няколко пласта, а като изсъхне, се навива на рула. Нарежда ги майсторът на полиците и ги реже на габровски „шоколади“ за гостите. И балсуджукът, и пестилът се приготвят без захар, само със сушене. Това се казва натурална сладост! А за радост на дечурлигата, че и на по-старите, Валя поднася локум на клечка! Така е било, по-помалко, за да е по-сладко!
Обичам занаята си, споделя Валя, без него животът ми не би протекъл така вълнуващо и интересно! Работи се непрестанно и усърдно, но пък те зарежда с положителни, хубави емоции! Случва се, по панаири и празници хората да чакат на опашка за масите на чардака. Удоволствие е да поднасяш на гостите сътворените от тебе сладки с чаша ароматно кафе!
Турското кафе се пие бавно, на глътки, а водата се сервира, за освежаване на устата преди отпиване. Традиционно се поднася с локум, а понякога се сервира и с малък ликьор.
Някои предпочитат кафето „шекерлия“, сладко да е и с каймак! Други го харесват горчиво, та истинския вкус да усетят! Но ценителите знаят, че глътка горчиво кафе най-върви с хапка вкусен сладкиш!
...С разходката из Етнографския музей, човек дълго носи в себе си духа на възрожденско Габрово! С кафето и сладките на Валя отнася вкуса и аромата на времето!...
Лете, когато жаркото слънце грее чаршията, чардакът на Етърското кафене /копие на Мотковото кафене в Габрово от 1860 г./ ви приютява в прохладата си. Още по стълбата ви облъхва мирис на дърво и прясно сварено кафе.
Зиме пък, от белотата на заснежената чаршия се потапяте в топлината на уютното кафене. Бумтящата печка, дървените маси и миндерлъкът, старовремските полици с наредени джезвета и филджани /глинени чашки за турско кафе/, дъската за вересии и кътчето за кафе на пясък – цялата тази автентична обстановка ви пренася във възрожденско Габрово.
Вече седемнадесет години чаровната кафеджийка Валя се грижи за кафенето и гостите. Чиста и изрядна, във възрожденско облекло, тя пленява хората със сладкодумието си и ароматното турско кафе. Отдадена на възрожденския занаят, от 2003 г. с признанието на Занаятчийската камара е Майстор по занаята „Сладкарство“. В ранните утрини първите посетители при Валя са етърските майстори. Приятно е, когато слънчевите лъчи погалват възрожденските къщи, да споделиш кафето си на раздумка с приятели.
А ако кафето е приготвено в медно джезве, заровено в горещ пясък, тогава всяка глътка от него ти носи удоволствие! С тази възрожденска технология кафето става тертиплийски, по-бавно се сварява и надига с вкусния каймак... А пясъкът, съвсем по габровски, е ситен, кварцов, за да не се изтъркват джезветата! Поднесено във филджан и бяло сладко с чаша ледена вода, кафето вече носи онзи възрожденски вкус и аромат, с които навремето Мотко кафеджията е привличал гости отблизо и далеч...
На удивлението на туристите, които я наблюдават как върти джезветата в пясъка, Валя отвръща с неизменната си усмивка. С удоволствие им разказва за магията на кафето и бялото сладко, което тя сама приготвя. Случва се, дори да показва как се консумира това захарно тайнство. Майсторлък се иска, за да го приготвиш! Важното е да знаеш тънкостите на технологията, колко време се вари захарният сироп. Навремето майсторите са пробвали с капка от сиропа или с пръст, сега използват термометър. Свареният сироп се охлажда и се бърка с дървена бъркалка около половин час в тенджера или на мраморна плоча. Старите майстори използвали за бялото сладко и корени от билката чувен, заради аромата и лечебното й действие.
Валя приготвя и предлага изкусителни сладкишчета, с които силното кафе е дваж по-вкусно! На витринката са наредени белтъчени фъчове, сладък, меден балсуджук от шира, пестил от сини сливи. Пестилът, разказва усмихнато майсторката, е габровският шоколад. Хем практично и пестеливо, хем като шоколад! Сваряват се сините сливи, с които Балканът е дарил хората. Минават през „дармон“ /едро сито/, за да се почистят от люспи и костилки. После тази гладка каша се вари на тих огън като гъст мармалад. Суши се на дъски на няколко пласта, а като изсъхне, се навива на рула. Нарежда ги майсторът на полиците и ги реже на габровски „шоколади“ за гостите. И балсуджукът, и пестилът се приготвят без захар, само със сушене. Това се казва натурална сладост! А за радост на дечурлигата, че и на по-старите, Валя поднася локум на клечка! Така е било, по-помалко, за да е по-сладко!
Обичам занаята си, споделя Валя, без него животът ми не би протекъл така вълнуващо и интересно! Работи се непрестанно и усърдно, но пък те зарежда с положителни, хубави емоции! Случва се, по панаири и празници хората да чакат на опашка за масите на чардака. Удоволствие е да поднасяш на гостите сътворените от тебе сладки с чаша ароматно кафе!
Турското кафе се пие бавно, на глътки, а водата се сервира, за освежаване на устата преди отпиване. Традиционно се поднася с локум, а понякога се сервира и с малък ликьор.
Някои предпочитат кафето „шекерлия“, сладко да е и с каймак! Други го харесват горчиво, та истинския вкус да усетят! Но ценителите знаят, че глътка горчиво кафе най-върви с хапка вкусен сладкиш!
...С разходката из Етнографския музей, човек дълго носи в себе си духа на възрожденско Габрово! С кафето и сладките на Валя отнася вкуса и аромата на времето!...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 85
