/ЕТЪРСКИТЕ МАЙСТОРИ/

  В долния край на Етнографския музей, между Бояджийната и Воденицата-долапкиня, досами вадището е Гайтанджийската одая. Строена е в местността „Тепавиците” /на мястото на днешния завод „Капитан Дядо Никола”/ през 1854 г., а в музея е пренесена през 1964 г. Уникална е не само с това, че е една от Етърските работилници, но и с вратата си, на която са записани преживените в миналото природни бедствия. 
 Дълги години майсторът Христо Христов демонстрира пред туристите гайтанджийския занаят. Спретнат посреща гостите в одаята, а белотата на ризата му контрастира с черния гайтан, вшит в елека му. И няма нужда да ви уверява в красотата на гайтаните, обточили народните носии. Достатъчно е само възклицанието му: ”Че какво е носия без гайтан?!... Неслучайно българският фолклор възпява силата на това творчество, символ на балканджийския дух...!” 
  В музея е от 1978 г. Чиракува една година, като мете и чисти бояджийската работилница /копие на бояджийната на Иван Калпазанов от 1870 г./, пали огнището, носи вода, работи безспирно. Има стара приказка, че на схватлив чирак ръцете му не можеш да вържеш...
  И Христо бързо навлиза в занаята – научава се да пърли гайтана след оплитането му и да приготвя боята.
  След две години усърден труд, през 1980 г. получава Свидетелство за Майсторство по занаята Бояджийство на гайтани. Първите години е в бояджийския занаят, после поема и гайтанджийството.
  ...Интересна е историята на гайтана. Първоначално се появява като практично средство за закрепване на шевовете и ръбовете по дебелите вълнени дрехи. При зараждането на занаята, гайтанът се плете ръчно, а по-късно с чаркове. В началото на 19 в. от Брашов /Трансилвания/ е пренесен на части първият чарк, който е дървен. В първите десетилетия на 19 в. в Габрово започват да се коват железни чаркове и да се продават в подбалканските градчета.
  Знае се, че пръв в Габрово през 1830 г. почва да плете вълнения шнур Дядо Георги на Извора. След няколко години той се преселва в с. Потока и разширява гайтанджийската си одая.
  Отначало плетенето е с естествена бяла и бозева прежда, без багрене, а по-късно гайтанът се оцветява с растителни багрила.
  По онова време гайтанът украсява народните ни носии и турските военни униформи и към 1870 г. в Габрово вече работят към 800 - 1000 чарка, които го плетат не само за местните нужди, но и за износ. Разцветът на гайтанджийския занаят става основа за появата на текстилната индустрия в Габрово. През 1882 г. габровският гайтанджия Иван Калпазанов открива първата модерна текстилна фабрика в Новоосвободеното Княжество България. А последвалият подем на текстилната индустрия в града, му създава името „Българският Манчестър”!...
 Слушате тракането на гайтанджийските чаркове и долавяте в гласа на майстора нотка на гордост. Чарковете в одаята са отпреди Освобождението, най-новият е от 1914 г. Осмакът /с осем калема/ плете квадратен гайтан, но той не може тъй здраво да се вклинва в дрехата, а с дванайсетака пък, се изработва клинообразен гайтан, който абаджиите по-лесно вшиват за украса. Всеки чарк си има приспособление сам да присуква преждата. За 1 час се изплита около 15 м гайтан.
  Под дъските на пода са стъпаловидно разположените 8 корита и 8 перея /водни колела с главини и перки/. Силната водна струя задвижва перея наляво и по оста движението се предава на голямото желязно колело на чарка в одаята, то пък задвижва 4-те по-малки, а оттам и калемите. И пред очите ви нишките се усукват в танцуващ вълнен шнур, а водата нестихващо шуми под краката ви.
  След изплитането на гайтана, майсторът го почиства от възелчетата с ножица, намотава го на мотовилка и го навързва на топове /гранчета по 15 м/. После го пърли в бояджийната, за да стане гладък. Труден и опасен е този етап от процеса. Трябва да се нахлузят на желязото зад огнището 100 гранчета и с две ръце, пъхнати в топовете, да се преобръщат бързо през пламъка на огъня. 
  А след пърленето и изпирането на реката, идва боядисването. И тук си има трудности с прошарването, трябва майсторлък, за да е гайтанът равномерно оцветен. Хич не е леко боядисването му в черен цвят. Часове наред се вари в голям казан с вода, смрадлика и „сачик”/ зелен камък/, след туй се тепа и пърли два пъти, изпира се и се простира на върлини.
  Жълтото става от люспите на лука. Ореховите листа дават кафяво, а копривата – зеления цвят. Корените на броша пък, багрят в червено.
   В бояджийната може да видите и дървена „маца” /дъска с четири крачета, обърнати нагоре/ за изпъване на топчетата, 20 на брой.
   Думите на дългогодишния етърски гайтанджия, дори след пенсионирането му, остават като завет: „ Никой занаят не е лесен! Трябва само присърце да вземеш работата, за да почувстваш радост от труда си ... А гайтанът, гайтанът носи красотата на носията, в туй му е силата..!”
  Днес в Гайтанджийската одая на Етъра ви посреща Събина, майстор-гайтанджия от 2013 г., достойна ученичка на майстор Христо. 
  От 2010 г. тя усърдно се обучава на гайтанджийския занаят – помага на майстора и като любознателна ученичка попива уменията и съветите му. 
   Весела и открита, тя ще се отбие ту в една, ту в друга работилничка. А очите й все в шаечните елечета на майсторите. И смело решава - от плата, който комшийка й подарява, си ушива елек и го украсява с черен гайтан, че да видят гостите в Гайтанджийската, що за чудо е тоя вълнен шнур!
  Трудно е началото за Събина. Скоро след пристигането й е и първият контакт с машината, плетяща гайтан.Туристи влизат в одаята, засмяна и гостоприемна Събина ги посреща и с присъщата й отзивчивост показва работата на чарка. С вълнение и трепереща ръка скъсва конеца и машината спира. Няма да забрави огромното напрежение, с което се опитва пак и пак да пусне спрения чарк. С този не успява, но демонстрацията пред хората продължава на друг чарк. И въпреки всичко, не се отказва от започнатото! Рано на другата сутрин, още преди майстора, Събина идва в работилницата и подробно разглежда механизма. Когато осмисля действието му и успява да пусне чарка, очите й се пълнят със сълзи на радост и облекчение!
  С времето, майсторът се убеждава в нейната воля и сили да изучи този „мъжки” занаят. Разбрал, що за човек е Събина, прозрял нейната упоритост и трудолюбие, той все по-често се доверява на помощницата си.
  Един ден Христо й възлага да изброи гайтана и да го приготви за боядисване. В бояджийната той сериозно й казва: ”Вече ти е време да навлезеш в занаята”, слага престилката и показва на Събина как се пърли гайтана, а после отстрани критично я наблюдава и напътства. Пърленето е най-тежката работа, признава Събина, но хич не е лесно и насукването на калемите. Тъкмо хванеш конеца и нишката се скъсва, навръзваш я и всичко отначало...
  Ден след ден упорит труд и обучение! И така, до изпита за майстор. На теоретичния Събина се справя успешно, а когато идва ред на практическия..., смята се благословена за този миг, в който в Гайтанджийската одая влизат туристи и тя съвсем непринудено и уверено започва да им показва и разказва за водата, за чарковете, за пъстроцветния гайтан...Хората я слушат с благодарност, а комисията високо оценява успешното й представяне! Какъв изпит само!
  Наред със занаята, Събина с желание и интерес навлиза и в тънкостите на домашното занятие – шиене с гайтан. За Баба Марта ушива гайтанени мартеници за Етърския дюкян, които с типично българските си мотиви привличат гостите на музея. Толкова много се харесват, че тя едва смогва да шие нови и нови мартенички. За Великден пък, стъкмява шарени поставки за яйца. Започва с едно кръгче и идеята се ражда, затяга ред след ред и формата изниква. Най-трудно е при сувенирното пано, заради центровката и симетрията между елементите, казва тя. Гайтанът те води, важно е на коя страна ще се завърти. А вградените в паното дървени струговани фигурки допълват хармонията...
   С радостта от труда си, майстор Събина всеки ден печели признанието на хората, докоснали се до будния балканджийски дух и находчивост.

Благодаря ти за интересния разказ! От все сърце желая на Събина успешно обучение и плодотворна работа! И ученици да има! Аз се обучих в чипровско тъкане, но гайтана ми се види да е бая сложен. Ръкоделието е най-чудесното занятие и аз се радвам на завръщането му.

Благодаря Ви за отзива! Радвам се, че Ви харесва!
В очерка съм писала за майстор Христо Христов, който вече е пенсионер, но дълги години е бил гайтанджия на Етъра. А Събина вече е обучена и е поела изцяло занаята /от 2013 г. и тя е майстор/! Сега тя е в Гайтанджийската одая.