Легенда за Орфей

Далеч, далеч преди Христа...
живяли траки в тез" места.
Певец неземен имало един,
на бог тракийски той бил син.
И стихове и музика извайвал!
И птици и животни той омайвал!
И тъй прекрасно свирел с лира,
че сякаш ангелски напев извира!
В красива, влюбил се, девойка,
били те неразделна двойка...
Орфей й пеел, тя цветя беряла,
танцувала щастлива и венци плетяла.


За участ зла, змия отровна я убила,
отнела на Орфей девойката му мила!
Той страдал, безутешен викал,
оплаквал скъпата си Евридика!
В скръб метнал лирата на рамо,
любимата копнеел да намери само.
Преминал през села, страни...
Прехвърлил планини, реки...
И стигнал най-накрай до Ада
да търси любовта си млада!

А там съзрял Плутон на трона
с красивата до него Персефона!
Орфей излял печално своята любов,
на всичко за любимата готов!
Певецът мъката си, щом изказал,
Плутон със глас дълбок му казал:
"Иди сега на горната земя...,
а Евридика ще те следва там сама.
Обърнеш ли се да я зърнеш,
ти никога не ще я върнеш!"
Поел Орфей забързан и с надежда,
но... не устоял назад да не поглежда!
Изгубил Евридика в тъмнината,
изчезнала със стон във дълбината...
Останал на земята сам Орфей...
и чувало се, с лирата как тъжно пей!

Убили го менади разярени,
от тъжните му песни разгневени!
Със сладък глас  пленил и боговете!
И сред съзвездията Лирата му свети!

Автор: Razumka