Постинг
04.04.2016 18:58 -
„Сватба без гайда не може”
Автор: razumka
Категория: Забавление
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2016 13:21
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.05.2016 13:21
/ЕТЪРСКИТЕ МАЙСТОРИ/
Мощният й звук оглася празници и обреди, събори и мегдански хора. Знае се, че по нашите земи гайдата звучи от дълбока древност, още от времето на траките. А по-късно – през Средновековието и Възраждането, та чак до днес.
Музиката на този невероятно звучен народен инструмент може да ви залее и ако се разхождате по Етърската чаршия...Значи, майстор Цвятко твори, създава поредния уникат...
От 1995 г. е в Етърския музей, а през лятото на 2003 г. получава и Майсторско свидетелство. Но работливият мъж не мисли, че званието го прави майстор. Най-добрите майстори, казва той, стават тези, които сами продължават да се учат и да вървят напред! И призвание трябва да имаш!
Работилницата на занаятчията е на първия етаж на Самарджийската къща, копие на възрожденска къща от с. Тумбалово, Севлиевско.
...Любовта към музиката и народните инструменти тръгва далеч в миналото, в рода на неговия баща от с. Шипка. Дядо му Пеньо още по турско време е изработвал дървени съдове и музикални инструменти. Учил се е на занаят от Коритаровия род в селото, а по-късно се оженва за Неда, дъщерята на майстора. Каква по-красива приказка от любов и музика?!
Цвятко с усмивка разказва легендата за дядо Пеньо, който свирейки с кавала, редял думи в лирична песен към младата си невеста...
От стотици години този любим на българина инструмент е неизменна част от битието му. Кристалната му звучност и мелодичност събуждат силни емоции. Кавалът меден вдига на крака старо и младо на буйни хора и кръшни ръченици... А за да има такава сила този инструмент, трябва да е сътворен с много любов и творчество!
„Кавал” на турски означава дълга, куха дървена пръчка за надуване. Някога дяволът си наумил да надсвири овчаря и докато той спял, дяволът пробил дупки в кавала му. Но вместо да го повреди,той направил звука на овчарския кавал още по-красив и мелодичен. А дупките и до днес се наричат дяволски дупки или душници /намират се в третата част на кавала и не се затварят при свирене/.
За да запее своята песен, кавалът трябва от добро дърво да е направен с подходяща плътност, здравина и тежина, най-добре от дрян или чемшир. Гъдулката пък, разказва Цвятко, се изработва от явор, от цяло парче дърво. Сцепва се на две части и се издълбава, шкури се и се полира. Лъкът й е от конски косъм. Навремето майсторите са правили струните от животински черва, но сегашните са метални. Добруджанската гъдулка /копанка/ е малка и има само три основни струни, другите гъдулки са и с различен брой подгласници.
Всеки инструмент си има свой собствен глас. И на всеки, майсторът с усърдие и умение предава уникално звучене, неповторимост.
Но най-обича да изработва гайди, трудността на процеса е предизвикателство за него. Изисква много време и труд. Не е като дудука – „задънена, запъната свирка”, както го наричат, заради задънката отдолу. За да направиш гайда, се иска майсторлък! Одира се ярешката кожа, обработва се и се стъкмява гайдата...Мехът от ярешка кожа е като резервоар за въздух, който свирачът изтласква към гайдуницата и ручилото. Най-важната част на гайдата, казва майсторът, е гайдуницата, тази дървена цилиндрична тръба с пръстови дупки, чрез която звучи музиката. Ручилото, пък няма пръстови дупки и издава само един бурдониращ тон, който приглася неспирно на мелодията и предава на гайдата неповторимата й звучност. Майсторът настройва ручилото спрямо основния тон на гайдуницата, като скъсява или удължава тръбата му. Вкарването на въздух в меха става чрез духало, прикрепено към главина. За дървените части на гайдата етърският майстор използва дрян или слива.
Гайдата се носи в отделна торба от ярешка кожа, боядисана черна, нанизана със синци и с прикрепено към нея животинско ребро. Инкрустациите по торбата подчертават обредния характер на гайдата.
С еднаква любов Цвятко изработва шопски и „каба” гайди. „Каба” на турски значи дебел, плътен. Това е родопската гайда с плътен, дълбок тембър, чийто глас се слива с дрънченето на чановете и оглася планината. За разлика от нея, шопската е с по-висока октава и по-писклива... Но каквато и да е гайдата, при звука й всеки българин с вълнение трепва и се заслушва...
Мощният й звук оглася празници и обреди, събори и мегдански хора. Знае се, че по нашите земи гайдата звучи от дълбока древност, още от времето на траките. А по-късно – през Средновековието и Възраждането, та чак до днес.
Музиката на този невероятно звучен народен инструмент може да ви залее и ако се разхождате по Етърската чаршия...Значи, майстор Цвятко твори, създава поредния уникат...
От 1995 г. е в Етърския музей, а през лятото на 2003 г. получава и Майсторско свидетелство. Но работливият мъж не мисли, че званието го прави майстор. Най-добрите майстори, казва той, стават тези, които сами продължават да се учат и да вървят напред! И призвание трябва да имаш!
Работилницата на занаятчията е на първия етаж на Самарджийската къща, копие на възрожденска къща от с. Тумбалово, Севлиевско.
...Любовта към музиката и народните инструменти тръгва далеч в миналото, в рода на неговия баща от с. Шипка. Дядо му Пеньо още по турско време е изработвал дървени съдове и музикални инструменти. Учил се е на занаят от Коритаровия род в селото, а по-късно се оженва за Неда, дъщерята на майстора. Каква по-красива приказка от любов и музика?!
Цвятко с усмивка разказва легендата за дядо Пеньо, който свирейки с кавала, редял думи в лирична песен към младата си невеста...
От стотици години този любим на българина инструмент е неизменна част от битието му. Кристалната му звучност и мелодичност събуждат силни емоции. Кавалът меден вдига на крака старо и младо на буйни хора и кръшни ръченици... А за да има такава сила този инструмент, трябва да е сътворен с много любов и творчество!
„Кавал” на турски означава дълга, куха дървена пръчка за надуване. Някога дяволът си наумил да надсвири овчаря и докато той спял, дяволът пробил дупки в кавала му. Но вместо да го повреди,той направил звука на овчарския кавал още по-красив и мелодичен. А дупките и до днес се наричат дяволски дупки или душници /намират се в третата част на кавала и не се затварят при свирене/.
За да запее своята песен, кавалът трябва от добро дърво да е направен с подходяща плътност, здравина и тежина, най-добре от дрян или чемшир. Гъдулката пък, разказва Цвятко, се изработва от явор, от цяло парче дърво. Сцепва се на две части и се издълбава, шкури се и се полира. Лъкът й е от конски косъм. Навремето майсторите са правили струните от животински черва, но сегашните са метални. Добруджанската гъдулка /копанка/ е малка и има само три основни струни, другите гъдулки са и с различен брой подгласници.
Всеки инструмент си има свой собствен глас. И на всеки, майсторът с усърдие и умение предава уникално звучене, неповторимост.
Но най-обича да изработва гайди, трудността на процеса е предизвикателство за него. Изисква много време и труд. Не е като дудука – „задънена, запъната свирка”, както го наричат, заради задънката отдолу. За да направиш гайда, се иска майсторлък! Одира се ярешката кожа, обработва се и се стъкмява гайдата...Мехът от ярешка кожа е като резервоар за въздух, който свирачът изтласква към гайдуницата и ручилото. Най-важната част на гайдата, казва майсторът, е гайдуницата, тази дървена цилиндрична тръба с пръстови дупки, чрез която звучи музиката. Ручилото, пък няма пръстови дупки и издава само един бурдониращ тон, който приглася неспирно на мелодията и предава на гайдата неповторимата й звучност. Майсторът настройва ручилото спрямо основния тон на гайдуницата, като скъсява или удължава тръбата му. Вкарването на въздух в меха става чрез духало, прикрепено към главина. За дървените части на гайдата етърският майстор използва дрян или слива.
Гайдата се носи в отделна торба от ярешка кожа, боядисана черна, нанизана със синци и с прикрепено към нея животинско ребро. Инкрустациите по торбата подчертават обредния характер на гайдата.
С еднаква любов Цвятко изработва шопски и „каба” гайди. „Каба” на турски значи дебел, плътен. Това е родопската гайда с плътен, дълбок тембър, чийто глас се слива с дрънченето на чановете и оглася планината. За разлика от нея, шопската е с по-висока октава и по-писклива... Но каквато и да е гайдата, при звука й всеки българин с вълнение трепва и се заслушва...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 85
