Постинг
29.03.2016 11:45 -
„Не човек избира икона за своя дом. Тя го повиква при себе си...”
Автор: razumka
Категория: Забавление
Прочетен: 544 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2016 13:24
Прочетен: 544 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.05.2016 13:24
/ЕТЪРСКИТЕ МАЙСТОРИ/
В Иконописното ателие в Етърския музей всеки ден зографите Росен и Пламен творят, докосвайки се до святото... Още долу на входа затаявате дъх пред „Колелото на живота” – една творба, оригиналът на която е от 17 век и се намира в църквата на с. Арбанаси. Покорява ви с различното! Съзерцавайки я, всеки може да открие себе си в този кръговрат, а тя мълчаливо ви напомня, че човек не бива да си забравя мястото...
Едва прекрачили дворчето и се озовавате в малка галерия от икони. Обхваща ви странно усещане – уж се доближавате до светите образи, пък сте необяснимо далеч от тях... В ателието цари тишина, зографите приведени и вглъбени над иконите рисуват.
Иконописта като изкуство датира още от 4 век. А през 9 век, след приемане на Християнството в България, се заражда иконоизписването за украса на църквите.
Иконата е свято нещо, тя не е просто портрет, казват художниците. С изписаните божествени образи тя е като молитва, като връзка с Бога!
В епохата на Възраждането иконите придобиват по-реалистичен облик с вкарването на земни образи от авторите.
Ако се опитате да вникнете в творческия им труд, Росен и Пламен обясняват, че работят по стара технология с прахови пегменти, повечето от които са на естествена основа и яйчна темпера. Възхищавате се от това изключително изкуство и се спирате пред иконата, въплътила вашата душевност...
Зографите казват, че не човек избира иконата, а тя го вика при себе си. Някои са привлечени от пищността и украсата й, други са пленени от очите и лицата на светите образи, трети виждат красотата в примитива...
Росен споделя, че когато за пръв път хванал четката да рисува, изпитал странното чувство, сякаш нещо води и направлява ръката му. Казва простичко, че в иконата няма край, тъй както и вярата няма край... Изпълва ви страхопочитание пред това тайнство!
С гордост двамата-иконописци разказват, че в тяхното ателие се рисуват всички познати мотиви на „Колелото на живота”, чиито оригинали са в Арбанаси, Преображенския манастир /автор Захари Зограф/, Благоевград и Панагюрище. Последните три са възрожденски стенописи и в центъра на Колелото, вместо слънце, е нарисувана жена, която символизира преходността в живота.
Зографите определят творбите си като реплики, а не като стопроцентни копия на оригинали. Няколко хиляди икони, изработени с присъщия им творчески усет и професионализъм, са в частни колекции по света, оценени като духовно богатство.
Много икони са дарени от иконописците на църкви и параклиси. Правят го, защото усещат, че така трябва да бъде...
И до днес Росен помни думите на своя учител за професионализма на художника: ”Тогава, когато без да съжаляваш, можеш да изтриеш творбата си и да почнеш всичко отначало върху нея, с мисълта да стане по-добре, тогава си истински художник.”
Напускайки ателието, си мислите за оная икона, която ви вика по някакъв загадъчен начин... Дали тайнството на това привличане не се крие във вложените от художника в иконата сърце и умение...?!
.jpg)
В Иконописното ателие в Етърския музей всеки ден зографите Росен и Пламен творят, докосвайки се до святото... Още долу на входа затаявате дъх пред „Колелото на живота” – една творба, оригиналът на която е от 17 век и се намира в църквата на с. Арбанаси. Покорява ви с различното! Съзерцавайки я, всеки може да открие себе си в този кръговрат, а тя мълчаливо ви напомня, че човек не бива да си забравя мястото...
Едва прекрачили дворчето и се озовавате в малка галерия от икони. Обхваща ви странно усещане – уж се доближавате до светите образи, пък сте необяснимо далеч от тях... В ателието цари тишина, зографите приведени и вглъбени над иконите рисуват.
Иконописта като изкуство датира още от 4 век. А през 9 век, след приемане на Християнството в България, се заражда иконоизписването за украса на църквите.
Иконата е свято нещо, тя не е просто портрет, казват художниците. С изписаните божествени образи тя е като молитва, като връзка с Бога!
В епохата на Възраждането иконите придобиват по-реалистичен облик с вкарването на земни образи от авторите.
Ако се опитате да вникнете в творческия им труд, Росен и Пламен обясняват, че работят по стара технология с прахови пегменти, повечето от които са на естествена основа и яйчна темпера. Възхищавате се от това изключително изкуство и се спирате пред иконата, въплътила вашата душевност...
Зографите казват, че не човек избира иконата, а тя го вика при себе си. Някои са привлечени от пищността и украсата й, други са пленени от очите и лицата на светите образи, трети виждат красотата в примитива...
Росен споделя, че когато за пръв път хванал четката да рисува, изпитал странното чувство, сякаш нещо води и направлява ръката му. Казва простичко, че в иконата няма край, тъй както и вярата няма край... Изпълва ви страхопочитание пред това тайнство!
С гордост двамата-иконописци разказват, че в тяхното ателие се рисуват всички познати мотиви на „Колелото на живота”, чиито оригинали са в Арбанаси, Преображенския манастир /автор Захари Зограф/, Благоевград и Панагюрище. Последните три са възрожденски стенописи и в центъра на Колелото, вместо слънце, е нарисувана жена, която символизира преходността в живота.
Зографите определят творбите си като реплики, а не като стопроцентни копия на оригинали. Няколко хиляди икони, изработени с присъщия им творчески усет и професионализъм, са в частни колекции по света, оценени като духовно богатство.
Много икони са дарени от иконописците на църкви и параклиси. Правят го, защото усещат, че така трябва да бъде...
И до днес Росен помни думите на своя учител за професионализма на художника: ”Тогава, когато без да съжаляваш, можеш да изтриеш творбата си и да почнеш всичко отначало върху нея, с мисълта да стане по-добре, тогава си истински художник.”
Напускайки ателието, си мислите за оная икона, която ви вика по някакъв загадъчен начин... Дали тайнството на това привличане не се крие във вложените от художника в иконата сърце и умение...?!
.jpg)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 85
