Постинг
26.03.2016 11:01 -
„Какъвто кон яздиш, такава песен ще пееш...”
Автор: razumka
Категория: Забавление
Прочетен: 3596 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2016 13:25
Прочетен: 3596 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.05.2016 13:25
/ЕТЪРСКИТЕ МАЙСТОРИ/
Същата люлякова къща-близнак, в която е и Мутафчийската, е приютила и Сарашката работилничка в Етнографския музей. Наименованието идва от „сарач”, което на арабски означава седло. Възниква през Бронзовата епоха след опитомяването и използването на коня. Сарачите са занаятчии, които майсторят впрегатни и ездитни конски принадлежности.
Прекрачите ли прага на Сарашката, ще усетите мириса на кожа и ще се окажете сред конска амуниция.
Майсторът Станимир наследява от баща си Бай Митьо занаята и след упорит труд получава Свидетелство за Майстор по занаята художествена обработка на кожа.
В работилницата наред с основния материал - обработени говежди и биволски кожи, той използва и сарашки конци, дърво за хамути, зебло, ръженица, бои, лепила, катран.
По стара ръчна технология изработва хамути, палдъми, юзди, седла, юлари, дизгини /управляващи кожени ремъци/ и др. такъми.
А разнообразието от колани, чанти, торби, кесии е толкова голямо, че ти е трудно да избереш. Всяко изделие е уникат и привлича със своята неповторимост и качество.
Майсторът показва как с ръчна машина разкроява дебелата кожа, реже я с ножовка и сглобява детайлите със сарашка машина.
Дупките пробива със замби с различни размери.
Украсява сарашките изделия с готови бронзови кабзи и ги обшива със „саръм” /ленти от ярешки и свински кожи/. Герданите и пискюлите пък се слагат против уроки и магии.
"Юздата, казва вещо майсторът, може и да стане за ден. Но палдъмът за гърба на коня иска най-малко два-три дни, шие се на дървено „магаре”.
Споменът връща потомствения занаятчия назад във времето, когато малкото момче помага на баща си в работилницата и "попива" възрожденския занаят.
„С чиракуване се почва, накроени ленти на дължина да направиш, мъниста за украса да нанижеш. Почнеш ли и да сглобяваш, вече си калфа....
А за да си майстор, ти е нужно познанието, получено от старите занаятчии, сръчността на ръцете и умението да твориш...”.
.jpg)
Същата люлякова къща-близнак, в която е и Мутафчийската, е приютила и Сарашката работилничка в Етнографския музей. Наименованието идва от „сарач”, което на арабски означава седло. Възниква през Бронзовата епоха след опитомяването и използването на коня. Сарачите са занаятчии, които майсторят впрегатни и ездитни конски принадлежности.
Прекрачите ли прага на Сарашката, ще усетите мириса на кожа и ще се окажете сред конска амуниция.
Майсторът Станимир наследява от баща си Бай Митьо занаята и след упорит труд получава Свидетелство за Майстор по занаята художествена обработка на кожа.
В работилницата наред с основния материал - обработени говежди и биволски кожи, той използва и сарашки конци, дърво за хамути, зебло, ръженица, бои, лепила, катран.
По стара ръчна технология изработва хамути, палдъми, юзди, седла, юлари, дизгини /управляващи кожени ремъци/ и др. такъми.
А разнообразието от колани, чанти, торби, кесии е толкова голямо, че ти е трудно да избереш. Всяко изделие е уникат и привлича със своята неповторимост и качество.
Майсторът показва как с ръчна машина разкроява дебелата кожа, реже я с ножовка и сглобява детайлите със сарашка машина.
Дупките пробива със замби с различни размери.
Украсява сарашките изделия с готови бронзови кабзи и ги обшива със „саръм” /ленти от ярешки и свински кожи/. Герданите и пискюлите пък се слагат против уроки и магии.
"Юздата, казва вещо майсторът, може и да стане за ден. Но палдъмът за гърба на коня иска най-малко два-три дни, шие се на дървено „магаре”.
Споменът връща потомствения занаятчия назад във времето, когато малкото момче помага на баща си в работилницата и "попива" възрожденския занаят.
„С чиракуване се почва, накроени ленти на дължина да направиш, мъниста за украса да нанижеш. Почнеш ли и да сглобяваш, вече си калфа....
А за да си майстор, ти е нужно познанието, получено от старите занаятчии, сръчността на ръцете и умението да твориш...”.
.jpg)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 85
