Обичам стиховете на Робърт Бърнс... Всеки път ги чета с радост и благодарност! Пленяват ме с някаква странна магия... Усещам ги живи и истински. И уж, леки и закачливи, а ведно с това мъдри с остроумието си!
Питам се, как е възможно, така просто изказани мисли, да завладеят душата ти завинаги...
Търся отговора в човешката същност на Робърт Бърнс. Обаятелен, харизматичен мъж, авантюрист живял в 18 век /1759 - 1796 г./ в Шотландия, времето на националното възраждане на родината му, когато в страната вече има пет изтъкнати университета.
Син на фермер от Южна Шотландия, поетът е дълбоко свързан с шотландския фолклор и се зарежда с енергия и пламенност от извора на живота. Всичко, което го вълнува през годините, възпява в прекрасни поеми. Излива като музика чувствата си на радост, тъга, привързаност, любов...
За пръв път се влюбва 14-15 годишен в девойка, която става героиня в първата му поема "Хубавата Нел".
Умира твърде млад, едва на 37 години, но изпява в незабравими стихове силната си обич и привързаност към родния край и вълнуващите си любовни приключения. А възлюбените му... са просто жени - от бедни, непознати никому момичета до богати, уважавани в обществото дами.
Сънародниците му го обичат като шотландски национален герой. Всяка година в деня на неговото раждане /25 януари/, хората изразяват своята гордост  и признателност чрез всенароден празник!

Насладете се на невероятната лекота и игривост на стиховете му...

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Идейки си запъхтяна,
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колене,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой,
де, кога веднъж,
някого целувал някой
в цъфналата ръж...


ФИНДЛИ

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил?!
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела, де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън...
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току-виж...
- Да дойда?! - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш...
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй!
- Ни дума! - каза Финдли.