Години наред, на Велики Четвъртък в Етъра, Димитринка Илиева демонстрира пред малки и големи как хората едно време са боядисвали яйцата с багрила от природата - треви, листа и корени.
  Тази дребна и крехка жена, пременена в празнична носия, събира малчугани в Самарджийската къща и с присъщата си благост и доброта, им разказва  за миналото и забравените традиции. В къщата насред чаршията, копие на дома на майстор-самарджия от с. Тумбалово, Севлиевско от 19 в., настава глъч и суетня.
  На този ден Димитринка отрано подклажда огнището и подготвя отварите за боядисване, а с идването на децата, започва празникът. Настаняват се на трикраките столчета, а на паралията-маса слагат яйца, цветя и листенца. До огнището са котлетата с гореща вода и чакат реда си...
  И докато Димето  разкрива силата и тайнството на природните бои, увлекателно разказва на малките приказката за едно време...
  ... Беден бил този занаятчия. Самари правел, а самари не се купували всеки ден. Мятали ги на магаретата за езда и превозване на товари. Самарджията живеел оскъдно с челядта си. В кухничката /къщито/ върху пръстения под, измазан с глина постилали рогозка, а върху нея - маса паралия и трикраки столчета. По дървените полици нареждали глинените паници, стомни, гърненца и бакърените сахани, тенджери, тави. А големите делви и котли слагали на пода до стената. На водника  пък, закачали менците за вода. В спалнята / собата/ лягали на пода върху рогозки, козяк и олюви  /вълнени постелки/. Огнището в кухнята било свързано с джамал, който топлел  стаичката за спане.
  Предприемчив бил балканджията! Животът го научил да оцелява с това, което природата му дава! И поминък имал, и на празници се радвал!
  По Великден, в четвъртък, стопанката на дома ставала рано-рано, та  да смогне да начерви яйцата до изгрев слънце, такова било поверието. В миналото яйчицата се правели само червени, като Христовата кръв! С първото яйце се натърквали бузите на децата, да са здрави и румени, а после го слагали до домашната икона. Хората вярвали, че червеното яйце ги пази от болести и злини! По-късно започнали да шарят и пъстрят яйцата в различни цветове...
  И докато децата слушат с интерес, изпод чевръстите пръсти на Димитринка, едно по едно излизат червени, от отварата на броша, яйца; зелени - от копривата и лапада; жълти - от люспите на лука; кафяви - от листата на ореха. С напътствия и съвети, тя  помага на децата да боядисат и своите яйчица. По-търпеливите прилепват листенца от магданоз, здравец или друга тревица върху яйцето и го пъхат в прозрачно чорапче, преди да го топнат в боята. Просто не е за вярване, как едно листенце здравец може така да развълнува човек и да събуди у него българското!
  Някои се забавляват, като рисуват с восъчна свещ върху яйцето буквички и фигурки. А  мине ли през боята, такова яйце може и приказно да стане!
  Гледайки радостта по детските личица от дОсега със старите традиции, човек неволно се замисля за истински стойностното на един християнски празник!